burevestnik.bg - Мобилна версия


Становищата към законопроекта в психиатричната помощ:

Предложените промени са с добри намерения, но трябва да се редактират основно

 Предложените промени са с добри намерения, но трябва да се редактират основно

Законопроектът за изменение на Закона за здравето в частта му за психичното здраве, предложен от ПП-ДБ, среща принципно одобрение от заинтересованите страни, които обаче предлагат да бъде основно редактиран, става ясно от становищата към него. Припомняме, че законопроектът не беше подкрепен и в Комисията по здравеопазване към парламента, но предстои разглеждането му и в пленарна зала.

Крайно против законопроекта се изказват само от Сдружението на работещите в държавните психиатрични болници, които считат, че

предложените промени въвеждат модел, при който психичното здраве се изключва от сферата на медицинската помощ

и правата на пациента и се формулира като поле за контрол - административен, социален и обществен.

„Чрез поредица от на пръв поглед терминологични промени се постига недопустимо, според нас, разширяване на приложното поле на специалните мерки, включително такива с принудителен и ограничителен характер, при едновременно понижаване на правните гаранции. Така на практика не се защитават правата на пациентите, а се постига тяхното ограничаване", казват работещите в психиатриите в становището си.

Според тях законопроектът въвежда и механизми за „обществено наблюдение", национални регистри и предварителни декларации, които, вместо да засилят защитата на правата, създават предпоставки за „стигматизация, превантивен контрол и институционална памет за психичното състояние на лицата“. „Подобни инструменти представляват сериозна намеса в правото на личен живот, медицинската тайна и човешкото достойнство и не са съпроводени с необходимите ясни законови граници, съдебен контрол и гаранции срещу произвол. Със сигурност регистрите няма да подобрят качеството на лечението на психично болните, но биха могли да бъдат използвани злонамерено от имотната мафия, която проявява завишен „интерес" към тази категория пациенти“, казват още от сдружението.

Против предложените изменения се изказват от гражданската организация „Системата ни убива“. „Нали разбираме, че направените предложения за промени няма да изчезнат изтезанията и мъченията над психично болните. Със забрана на нещо, което никога не е било разрешено, нищо няма да се подобри в лечението им.

С обезценяване и постепенното заличаване на професията психиатър, те няма да станат по-малко болни

и зависими от психиатрична намеса. С жонглиране и манипулиране на техните права, може и да не стигнат до адекватно лечение и подкрепа. С елиминиране на техните близки от целия процес на тяхното стабилизиране и вкарване в някаква достижима норма, в едно с игнорирането на компетентностите и експертизата на лекуващия психиатър, няма да се получи нищо друго, освен фалшива подкрепа от чужди, съмнително заинтересовани хора, които ще имат тази възможност, да направляват процесите в желаната от тях посока. Ще могат да ги манипулират, и те подкрепено да отказват или приемат терапии(включително експериментални) и то, когато психиатърът включително е установил неспособност за информирано вземане на решения (но излиза, че, кой е той да казва, кой е способен или не).

Категорично против сме създаване и изрично финансиране на някакви обществени структури, които ще наблюдават, инспектират и с изготвени доклади ще оказват натиск над професионалистите в психиатричната помощ. Не виждаме също, никакви предложения в посока превръщането на непривлекателната и нископлатена професия на психиатър, в привлекателна общественополезна и достойна за младите медици и специализанти. Не срещнахме текстове в този или друг закон, че има нужда от двойно, поне двойно повече, обучени и квалифицирани психиатри, медицински сестри и обслужващ персонал, които да влезнат в практиката и да се задържат с подкрепата на държавата. Не виждаме защо, при системна липса и недостиг на средства, се предвижда отделяне на голям ресурс за наблюдаващи и обучаващи се представители на гражданското общество. Това е изключително притеснително като тенденция“, се казва в становището на организацията.

„Настояваме народните представители да не допускат приемането на подобно законодателство без да е предизвикан широк обществен дебат, с всички гледни точки на всички заинтересовани страни и хората с доказан опит и дългогодишна практика в областта на психиатрията“, казват още от „Системата ни убива“.

В полза на законопроекта се изказват от НЗОК, тъй като според Касата той е продиктуван от необходимостта за подобряване на психиатричната грижа в България, но не е свързан с нейната работа. Принципно „за“ законопроекта са и от МЗ, но с уговорката, че в него трябва да бъдат направени редица промени.

От МЗ изразяват подкрепа за основната част от предлаганите промени в Закона за здравето, включително за въвеждането на комисии по психично здраве към общините, разширяването на съдебния контрол върху настаняванията, засилването на защитата срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение, както и за създаването на възможности за по-добра интеграция между здравната и социалната подкрепа за пациентите. Според министър Силви Кирилов приемането на законопроекта ще създаде необходимите предпоставки за подобряване на психиатричната грижа и за поставяне на пациентите с психични потребности в центъра на здравната система,

но трябва да бъде взета под внимание редакцията на Министерството

Министърът на правосъдието Георги Георгиев заявява, че въпросът със защитата на пациентите с психично заболяване срещу изтезания, жестоко нечовешко и унизително отношение е изключително чувствителен и настоява за становище на органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет.

От Висшия адвокатски съвет оценяват като положителни предложенията за регламентирането на изрична забрана на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне, въвеждане на обществен мониторинг чрез ангажиране представители от различни социални групи; укрепване на процесуалните гаранции при задължително лечение, включително чрез участие на социален работник; въвеждане на съдебен контрол в кратки срокове; специализация на съдиите; участие и изслушване на непълнолетни лица над 16 години. Като положителна следва да бъде оценена и промяната, свързана със задължително извършване на патологоанатомична аутопсия, ако близките на починалото лице не бъдат установени в срок от 48 часа.

„Висшият адвокатски съвет счита, че въведеният със законопроекта съдебен контрол е съществено разширен и в значителна степен отговаря на международните стандарти за защита на правата на човека. Въпреки това при уредбата на мерките за временно физическо ограничаване е необходимо

основните материално-правни и процедурни гаранции да бъдат предвидени пряко в закона,

така че съдебният контрол да се упражнява върху ясна и предвидима нормативна рамка“, казват от ВАС.

В становището си от Българския зъболекарски съюз заявяват, че са нужни по-ясни правила на законово ниво в мерките, които засягат основни права на пациентите. БЗС счита, че законопроектът съдържа важни и необходими намерения, но в настоящия си вид се нуждае от допълнителна прецизираща редакция. „Препоръчваме предложенията да бъдат доработени с участието на професионалните организации в здравеопазването, с цел постигане на устойчив и балансиран нормативен резултат“, казват от съсловната организация.

От БАПЗГ приветстват „ясно заявената воля за по-силна защита на човешкото достойнство, за превенция на жестоко, нечовешко или унизително отношение, за въвеждане на реални гаранции за контрол и за по-тясно взаимодействие между здравната и социалната система“.

„БАПЗГ подкрепя създаването на ясни и достъпни механизми за защита на правата на пациентите. Важно е обаче при тяхното прилагане да се отчита спецификата на психиатричната практика – работа в условия на спешност, агресия, тежки дефицити и системен кадрови недостиг. Контролът следва да бъде инструмент за подобрение и превенция, а не източник на страх и несигурност за персонала, който действа добросъвестно и в интерес на пациента“, казват още от съсловната организация.

Омбудсманът Велислава Делчева смята, че е необходима нова редакция, която да въведе

основни изисквания относно основанията, редът за налагане, продължителността на мерките за изолация и имобилизация

в рамките на едно денонощие. Тя предлага да се създаде единна информационна система, в която задължително да се вписва в реално време всяка от мерките „имобилизация“ и „изолация“ от всички психиатрични стационари в сраната. „Системата да свързва всички психиатрични стационари с Министерството на здравеопазването и вписването на данни в нея да се извършва при пълна конфиденциалност и защита на личните данни на пациента. Всеки месец Министерството на здравеопазването да предоставя публично данни относно броя на прилаганите принудителни мерки в психиатрични стационари в страната“, казва Делчева.

„В предложения законопроект са съобразени голяма част от предложенията на институцията на обществения защитник, правени през годините с оглед защита правата на хората с психиатрични заболявания. Като омбудсман, защитаващ правата на всички граждани считам, че за приемането му е необходимо да бъдат взети предвид мненията и становищата на всички заинтересовани страни, както на органите и институциите, които той пряко касае, така и на работещите в системата на психиатричната помощ в страната, за да бъдат защитени в достатъчна степен правата на пациентите с психични разстройства и запазване на човешкото им достойнство, залегнали в Конституцията на България, законодателството на страната и международните договори“, казва още Делчева.

Д-р Христо Христов в лично становище заявява, че проблеми в така предложената редакция на закона са дублиране на правна уредба, не определен начален момент на 48-часовия срок за извършване на аутопсия, запазване на възможността за освобождаване от аутопсия, фрагментарна и неравнопоставена финансова уредба, противоречие със Закона за гражданската регистрация.


СПОДЕЛИ:

Коментари по темата


   k*1G

Още от Новини