„Наносума“, „капка в морето“: Икономисти за спестените пари от промяната в заплатите на болничните директори

„Мярката е следствие на силния обществен интерес към заплатите на болничните директори. И тъй като Министерството не може да реши изцяло проблема с доходите на своите управители, решението е да ограничи основните заплати. Това ще има сравнително ограничен ефект: ще има ефект върху основната заплата, но не и върху общия доход на голяма част от директорите на големите болници“. Това каза пред БНР икономистката Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ) във връзка с оповестения от МЗ нов начин за определяне заплатите на директорите на държавните лечебни заведения. От ведомството оповестиха, че промяната ще доведе до спестяване на около 2,2 млн. евро годишно.

Според Георгиева обаче 2 млн. евро на фона на общия разход в здравеопазването не е особено голямо спестяване. „Те ще се върнат обратно в болниците, но това, в крайна сметка, общо взето е капка в морето“, коментира тя.

С мнението й се съгласи и здравният икономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) Аркади Шарков, който нарече тези средства „наносума“ на фона на общите средства в НЗОК и МЗ.

Според него мярката е популизъм, тъй като по-голямата част от ръководителите получават доходи не само за административната си длъжност на директори, а и като медицински специалисти, преподаватели и от други дейности.

Той отбеляза още, че в повечето случаи шефовете на частните болници получават далеч по-големи заплати от тези на държавните, като част от причините по думите му са в разпределянето на дивидент.

„Много е трудно да нямаш натрупани задължения, при все че в една немалка степен държавните болници поемат и много тежки и рискови случаи. Така че в тази посока тези действия не трябва да са с оглед на това да задоволим нуждите на тълпата, а с оглед на това как реално директорът извършва своята дейност, разплаща ли се навреме и каква е ефективността на лечението в даденото лечебно заведение“, отбеляза Шарков.

„От 34 държавни болници 12 имат просрочия. Останалите нямат. Следователно по някакъв начин за част от тях финансовият модел работи и те успяват да се справят, тъй като просрочията са едно от нещата, които искаме да избегнем в управлението на държавни предприятия“, коментира Петя Георгиева досегашният начин на образуване на заплатите.

По думите й обаче въпросът е по какъв начин тези хора да бъдат правилно стимулирани, така че това да се отрази върху ефективността на дружеството.