Променят 15 закона през Закона за лекарствата

Задължават фармацевтите да дават нощни дежурства, ще се дават целеви субсидии за финансово оздравяване на общинските лечебни заведения

Създаване на Национална аптечна карта, оптимизиране на контрола върху аптеките, забрана един и същ търговец да притежава едновременно разрешение за търговия на дребно и разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти с цел осигуряване на конкуренция и въвеждане на допълнително изискване относно информацията, която се съдържа в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) са основните насоки на проекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, публикуван на сайта на МЗ.Министерството обръща внимание, че в момента не тече срок за обществено обсъждане. 

За да бъдат изпълнени тези насоки се правят изменения и допълнения в 15 закона, обясняват от министерството. Това са Законът за здравето, за здравното осигуряване, за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, за лечебните заведения, за медицинските изделия, за обществените поръчки, за трансплантация на органи, тъкани и клетки, за храните, за приватизация и следприватизационен контрол, за бюджета на НЗОК за 2019 г., за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, за съсловната организация на магистър-фармацевтите и за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите.

Със създаването на Националната аптечна карта ще се определят потребностите на населението от достъп до лекарствени продукти, осигурявани от аптеки и ще се идентифицират областите, общините и населените места с недостиг от аптеки, пише в мотивите към проекта.

Когато бъде уставен недостиг на аптеки и дейности, които те извършват,

ще се прилагат мерки за стимулиране на осигуряването на лекарствени продукти

В такива населени места аптеките ще могат да осъществяват дейност на втори или следващ адрес. Там няма да се изисква на втория/следващия адрес да работят магистър-фармацевти на пълен работен ден, а ще се допуска работното време да бъде не по-малко от два дни седмично по 4 часа.

Една от най-важните промени, предложени в законопроекта е задължителното осигуряване на денонощна аптека във всяка област. „Аптеките, получили разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, ще осигуряват денонощна работа по график, изготвен от съответната РЗИ. В графика ще се включват всички аптеки, които имат разрешение на територията на административния център на областта.

Графикът ще е задължителен и за неспазването му ще бъдат налагани санкции“,

пише в мотивите към законопроекта. Според министерството мерките не създават административни ограничения, нито водят до намеса в свободната конкурентна среда, в която се осъществява дейността на аптеките.

Законопроектът предвижда по изключение и при липса на алтернатива за лечение на конкретен пациент и само в интерес на неговото здраве, разрешен за употреба в страната лекарствен продукт да може да се прилага извън одобрените с кратката характеристика на лекарствения продукт показания, при наличие на достатъчно научни основания за това. Лекарите от комисията, която е предписала лекарствения продукт,

ще носят отговорност за провеждане на лечението

и ще проследяват ефекта от прилагането му.

В тези случаи е предвидено приложените лекарствени продукти да не се заплащат с публични средства.

Променят се и процедурите по регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, като

включването на лекарствени продукти в ПЛС се разписва на ниво закон,

тъй като в момента уредбата е в подзаконов нормативен акт.

Законопроектът предвижда санкции за участниците във веригата на лекарствоснабдяването в случай на навлизане на фалшифицирани лекарствени продукти и нарушаване на правилата относно спазването на показателите за безопасност при лекарствените продукти.

Друга промяна цели оптимизиране на контрола върху аптеките, тъй като той в момента не е достатъчно ефективен поради дублиране на функции и липса на добро взаимодействие между компетентните органи. Създава се законово задължение за взаимодействие и координиране на дейностите на ИАЛ в областта на контрола върху лекарствените продукти с РЗИ. Създава се възможност РЗИ, в рамките на своята компетентност, да съдействат на ИАЛ при осъществяване на дейностите по контрола върху лекарствените продукти на територията на съответната област. На следващо място, за по-добро взаимодействие и контрол се създава задължение за РЗИ да уведомяват ИАЛ за съставените актове за установяване на административни нарушения и за издадените наказателни постановления за нарушения на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Дават се правомощия на РЗИ да осъществяват контрол по изпълнението на разпорежданията за изтегляне на лекарствени продукти от обектите, разположени на територията на съответната област.

В законопроекта се предлага механизъм за

спомагане стабилизирането на общинските лечебни заведения за извънболнична помощ

чрез създаване на възможност за предоставяне на целеви субсидии за текущ ремонт на дълготрайни материални активи и финансово оздравяване. Предлагат се промени, с които се въвежда възможност за субсидиране на държавни и общински комплексни онкологични центрове от бюджета на Министерството на здравеопазването за медицинска експертиза, осъществявана от ТЕЛК така, както това е предвидено за болници и центрове за психично здраве.

Законопроекта може да намерите тук.