Проф. Аргирова: Създаването на ваксина срещу ХИВ бе затруднено от високата изменчивост на вируса

„Основната причина за дългото закъснение и трудностите при създаването на ваксина срещу ХИВ е изключително високата степен на изменчивост на вируса“. Това заяви пред БНР вирусологът проф. Радка Аргирова.

Тя обясни, че ХИВ е около 100 пъти по-изменчив от вируса на COVID - SARS-CoV-2.

„Дори когато знаем със сигурност, че даден пациент е заразен с ХИВ, не е ясно с точно какъв вид е заразен. Има примери на заразени пациенти с ХИВ след кръвопреливане, при които е установено една година след това, че са намерени 7 различни варианта на вируса, след като първоначално е бил доказан един. Това показва, че вътре в организма по време на собствената си репликация той се изменя изключително бързо“, обясни вирусологът.

По думите й друга причина за забавянето е, че всички видове ваксини, разработвани до момента – над 50, са имали много добър, но и много краткотраен ефект, т.е. те предизвикват имунитет, но той не е дълготраен и не може да предпазва дългосрочно.

От гледна точка на прочуванията върху вируса, има и трета причина, а тя е, че в продължение на дълги години се е изучавала структурата на външния гликопротеин, която се е оказа не линейна, а пространствена, многоизмерна, посочи още проф. Аргирова.

Тя обясни, че в момента има две ваксини, които са в последна фаза на клинично изпитване

„Едната от тях е създадена на базата на т.нар. широко неутрализиращи антитела. Това е сравнително нов термин. Тези антитела са насочени срещу най-консервативните области на вируса. Въпреки цялата си изменчивост, ХИВ има седем области, разположени на външния гликопротеин, които остават постоянни. Именно срещу тях трябва да бъдат насочени въпросните широконеутрализиращи антитела“, обясни проф. Аргирова.

Втората ваксина по думите й е коренно различна и е базирана на принципа на внасяне на вектор в организма.

„Векторът е разположени в структурата на цитомегаловируса, един вирус, чиято еволюция върви заедно с еволюцията на човека. Неговото съществуване е доживотно, както и съществуването на херпесните вируси. Това предопределя и дълготрайния живот на вектора“, каза специалистката.

Тя се спря и на темата за ваксините и новите насоки, в които се разработват те.    

„При ваксините срещу COVID имаме обнадеждаващи резултати. Там трябваше да се преодолеят няколко предизвикателства. Въпреки че страничните явления са малко, те все пак съществуват. Преди няколко месеца беше одобрена една нова японска ваксина, която използва шест пъти по-малко количество РНК от тези, които използвахме до момента. На нея се възлагат надежди, че няма да има странични оплаквания. Ваксината вече е одобрена“, каза проф. Аргирова.   

Тя коментира и напредъка в разработката на антиракови ваксини. „В повечето случаи става въпрос за ваксини на базата на моноклонални антитела. Често се налага изваждане на клетки от организма, тяхната обработка и връщане обратно в организма. Такова предложение има при рак на простатата и за меланома. Засега напредъкът там е най-голям“, обясни вирусоложката.