Чуждестранните студенти по медицина у нас - повече от българските

Нула процента безработица е отчетена в направленията „Здравни грижи“ и „Медицинска сестра“ при завършилите СУ

„Медицина“ е единственото професионално направление в България, в което студентите чужди граждани преобладават – 57% са чуждестранните студенти спрямо 43% български. В ПН „Стоматология“ чуждестранните студенти са 44%, а във „Ветеринарна медицина“ – 30%. Студентите чужди граждани представляват над 10 на сто от действащите студенти още във „Фармация“, „Музикално и танцово изкуство“ и „Транспорт, корабоплаване и авиация“.

Това показва проектът на Национална карта на висшето образование в Република България, публикуван от МОН за обществено обсъждане. Картата предоставя информация за актуалната профилна и териториална структура на висшето образование в Република България по професионални направления, специалности от регулираните професии и по региони на планиране, включително и за очакваните промени на броя на действащите студенти и на завършилите по професионални направления и региони на планиране в следващия петгодишен период.

Общият брой на студентите чужди граждани се увеличава през последните години и достига 17 046 през учебната 2020/2021 г., представляващ близо 8% от действащите студенти в страната. Основният брой чуждестранни студенти обаче са концентрирани в относително малък брой професионални направления. Над половината (54.7%) от всички чуждестранни студенти в страната

се обучават в само две професионални направления – „Медицина“ и „Стоматология“

Най-висок е делът на чуждестранните студенти в МУ-София – 60,6, следван от МУ-Плевен – 60,4, МУ-Пловдив -58,9 и МУ-Варна – 52,3. Най-малък е в Софийския и Тракийския университети, съответно 37,4% и 37,5%.

Утвърденият брой на приеманите за обучение студенти държавна поръчка в държавните висши училища за учебната 2020/2021 г. е 44 314 студенти, като новоприетите студенти държавна поръчка са 42 507, т.е. запълняемостта на местата в рамките на държавната поръчка е около 96% средно за всички направления за учебната година и може да се направи извод, че като цяло към определения от държавата субсидиран прием съществува достатъчно силен интерес сред кандидат-студентите, като в редица професионални направления приемът по държавна поръчка е запълнен практически изцяло, включително в направления „Медицина“, „Стоматология“, „Фармация“, „Икономика“, „Общо инженерство“ и др.

Броят на действащите студенти български граждани намаля значително през последните години – от 238 182 през 2015/2016 учебна година до 199 324 през 2020/2021 учебна година, което представлява намаление с 16%. Значително увеличение на броя на студентите български граждани за 5-годишен период обаче е отчетено при „Теория и управление на образованието“ – 90%, „Военно дело“ – 39%, „Фармация“ – 36%, „Педагогика“ – 35%, „Изобразително изкуство“ – 34% и „Медицина“ 21%.

Данните към м. февруари 2020 година – точно преди въвеждането на извънредно положение, свързано с COVID-19 – показват, че като цяло безработицата сред завършилите през предходния петгодишен период висши училища в България български граждани е сравнително ниска, като различията между отделните професионални направления са сравнително малки. Най-ниска безработица сред завършилите се отчита в професионалните направления „Военно дело” и „Медицина” – под половин процент. Следват „Стоматология” и „Фармация” с под 1% безработица.

Медицината е сред направленията, в които на национално ниво се наблюдава висока степенна реализация

на завършилите и висока степен на търсене на висше образование от кандидат-студентите. През 2021 г. се наблюдава висока степен на реализация на завършилите и висока степен на търсене на висше образование от кандидат-студентите в „Медицина“ и „Фармация“, както и в специалностите „Помощник фармацевт“ и „Медицинска сестра“.

Нула процента безработица е отчетена в направленията „Здравни грижи“ и „Медицинска сестра“ при завършилите СУ, като средният осигурителен доход при тях е 1379 лв.

Специалността „Лекарски асистент“ съществува само в два университета – Тракийски университет и МУ-София. 0,8% е безработицата, а средният осигурителен доход е 1339 лв. при завършилите Тракийския университет. Реализацията на студентите на МУ-София е 1,4% безработица и 1280 лв. среден осигурителен доход.

За „Акушерка“ водещото учебно заведение е МУ-Плевен с 1,1% безработица и 1085 лв. среден осигурителен доход, следва МУ-София (1,4%, 1255 лв.), МУ-Пловдив (2,3%, 1244 лв.), Русенския университет (0,9%, 1081 лв.), МУ-Варна (2%, 994 лв.) и Тракийския университет (2%, 845 лв.).

При специалността

„Медицинска сестра“ след Софийския университет водещ е МУ-Пловдив с 0,5% безработица и 1395 лв. среден осигурителен доход

Следва МУ-Плевен (1,6%, 1268 лв.), Бургаския университет (1,2%, 1338 лв.), МУ-София (1,9%, 1257 лв.), МУ-Варна (1,4%, 1156 лв.), Тракийския университет (1,9%, 1018 лв.) и Русенския университет (1,4%, 1183 лв.).

Водещият университет в професионално направление „Медицина“ е МУ-Плевен с 0,1% безработица и среден осигурителен доход от 1578 лв. Следва СУ (0,7%, 1563 лв.), МУ-Варна (0,4%, 1632 лв.), МУ-София (0,3%, 1536 лв.), МУ-Пловдив (0,3%, 1518 лв.) и Тракийския университет (1,1%, 1467 лв.)